Изберете Страница

Тримата тенори
октомври 21, 2020
Mr.P

Пол Скоулс, Франк Лампард и Стивън Джерард са може би най-добрите полузащитници в ерата на Висшата лига след Пол Гаскойн. Няма да се се занимавам със статистики, защото можем да си  грешни заключения. Ще ги разгледаме с добре познатият очен тест, защото съм ги гледал всичките.

  Пол Скоулс

manutd.com

     Неговата звезда изгрява през 1992 година, когато бива извикан в първия състав на Манчестър Юнайтед от легендата в треньорството сър Алекс Фъргюсън. Така и започва така знаменитият “клас 1992”, където заедно със Рой Кийн заформят един зашеметяващ тандем в средата на Юнайтед.

     Играта му се гради на неистинските умения с топка в крака. Той притежава много добър близък контрол на топката, отличен набор от перфектен къс и дълъг пас, а също така притежава страхотен изстрел с десния си крак, който може да те излъже от неговия ръст.

     Заформеното дуо с Кийн в центъра му дава достатъчно свобода да захранва нападателите с неговите лазерно насочени пасове, а също така има и усета да излезе от втора позиция за някой от неговите топовни изстрели към противниковата врата, където не рядко бележи голове.

     Ще бъде запомнен със своя тих нрав, работоспособност както в атака, така и в защита. Както един друг велик футболист Луиш Фиго каза за него “Аз съм като ударен от гръм, когато видя Скоулс, защото реално не го виждаш. На терена не можеш да го хванеш, извън него той изчезва”

Той отбелязва 102 в 466 мача за Червените дяволи.

Франк Лампард

     Когато говорим за нападение той бе халф на стероиди. Франк е най-резултатния футболист на Челси с 147 гола в 429 появявания за отбора си.

90min.com

     Лампард беше техничен и проницателен халф, като бе безкомпромисен пред гола даже в някои случаи по-смъртоносен от изпечен нападател. С присъствието на Макелеле му е давана по-голяма възможност да играе в по-предни позиции дори в случаи като фалшива девятка. Също като Скоулс, притежаваше точен пас на всякаква дистанция, а когато играеше с настроение той показваше и добра техника. В един момент той изиграва 160 последователни мача за Челси без контузия или някакво наказание. От там идва и репликата на сър Алекс Фъргюсън казва за него, че е машина, а не човек. А той бе такъв.

     Неговото представяне през сезон 2004/05 за Челси (също така и за националния отбор на Англия) са едно от най-добрите, които той показва. Също така бива награден със сребърното отличие на ФИФА за играч на годината.

  Стивън Джерард

     Джерард притежаваше харизмата на лидер още от ранните си години в Ливърпул. Със статус на легенда за клуба той изпъкваше със своя лидерски нрав и непримиримост в мачовете за своя клуб.

      Също като горните двама, той разполагаше с отличен пас на късо и дълго разстояние, отличен шут от дълга и средна дистанция, а също така в неговия арсенал влиза и доброто изпълнение на пряк-свободни удари, завършили с не малко голове. Всички помним паметната вечер в Истанбул, където неговият характер поведе отбора за обрат от 3-0, до спечелването на Шампионска лига.

     Той вкарва 120 гола в 504 мача за Ливърпул и остава завинаги в сърцата на мърсисайдци завинаги, като техния любим капитан.

     Много е трудно да се каже кой от тях е най-добър. Всеки знае за себе си. Скоулс изглежда оперира най-добре, когато играе малко по-назад, Джерард е изявен лидер а Лампард е призрак-халф който изниква от нищото с гол за да спаси деня.

     Няма да казваме кой е най-добър, това ще оставим това на вас долу в коментарите.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *